Взимате Синя или Зелена карта,заминавате за Германия или САЩ.
И проблемите приключват.
Обявяваме война на Германия, окупират ни и ни решават проблемите !

Има 2 полярни икономически модела.

1. Скандинавският ( пример Дания, които имат най-високо ДДС от 25% ).

Идеята е, че високите социални помощи в обществото си, които раздават, в последствие се отнемат през ДДС, т.е. който не работи, а се опитва да източва социалната функция на държавата потребява по-малко, от този който работи.

2. Модел Б: Пример Гърция. Множеството диференцирани ставки по ДДС ( в туризма, лекарствата, храните, земеделие и прочие ) отслабват приходната част на бюджета и затова там социалната функция като лимити е по-ниска и ще се влошава, защото създава икономически дисбаланси, които водят до по-слаба конкурентно способност и оттам до общ упадък.

Докато не се дефинират ясно какви цели се целят за постигане, то подобен въпрос, зададен по този начин е пълен нон-сенс ( т.е. безсмислица ).

Или социална държава ли се цели да се развива чрез данъчната политика на станата или пазарна?

В момента България за съжаления представлява една тотално разбита команда без никаква ясна визия за бъдещето й и затова са тия парадокси.

Да имаме едно от най-високите ДДС ( близки до максималната граница от 25% ) и с нулева социална политика ( справка: детските надбавки, пенсиите, обезщетенията при безработица и т.н. )

Или, ако ще се прави силна социална политика, насочена към хората, то тогава е нормално косвените данъци като ДДС да са високи, но също така да са високи и социалните придобивки, които да са над линията на бедност за конкретната държава.

П.П. Видно е, че освен тотална некадърност и липса на мениджърски капацитет, цари и тотална крадливост по всички вериги. Дисбалансите се задълбочават и бъдещето не е оптимистично.

Поздрави!