Хора с увреждания
Гражданите със специални потребности се сблъскват с редица проблеми и фактори, проявяващи се в нашето общество. Най-често те биват изолирани от обществения живот, поради предразсъдъци, ниска степен на познаване на техните личностни и професионални качества и капацитет, както и на специфичните им потребности, ниска правна култура, непознаване на възможностите на съвременните технологии за преодоляване на зависимостта от увреждания, нежелание за въвеждане и ползване на добри практики от по-добре развити в социалната си политика държави и т.н. Много често тази изолация е резултат на различно третиране (дискриминация), поради увреждането. Забраната за дискриминация, воденето на политика за преодоляване на изолацията и интегрирането на хората с увреждания в обществото, формите на социално подпомагане, финансови облекчения и други придобивки са предмет на регламентиране от различни нормативни актове. Големият брой и разнообразието на тези актове също са фактори, обуславящи тяхното слабо познаване, както от страна на администрацията, така и от страна на гражданите, което често е причина за нарушения на правата на хората с увреждания.
В България има няколко програми за асистентска помощ – Националната програма за асистенти на хора с увреждания, схемата „Социален асистент и домашен помощник” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, както и други схеми за асистенти на възрастни и хора с увреждания. Тези различни програми имат различни изисквания за включването на потребителите и асистентите. Това е условие за създаване на различна практика и съответно води до нарушения на правата на хората с увреждания. Прави впечатление, че включването на потребителите в списъка на ползващите услугата „Асистент за независим живот” на Столична община е свързано с критерий, твърде нехарактерен за прилагане при доставяне на социални услуги или социално подпомагане. В чл. 17 от Наредбата за предоставяне на социалната услуга „Асистент за независим живот” включването в списъка на потребителите е поставено в зависимост от поредния входящ номер на заявлението за ползване на услугата. Това е причината в края на месец ноември, да се случва в продължение на денонощия, хора с увреждания да се редят на опашки пред бюрата за социални услуги в столицата, при положение, че приемът на заявления за тази услуга започва на 1 декември. Този, по съществото си състезателен критерий за включване в списъка на потребителите на услугата, изключва или драстично намалява шансовете за самотно живеещите, хората с тежки увреждания или децата с увреждания да получат тази полезна социална услуга.
Интеграционни добавки
Интеграционните добавки се отпускат след социална оценка, извършена по ред, определен в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Тази социална оценка се издава за срок от 5 години.
През 2010 г. изтече 5-годишният срок на валидност на социалните оценки на много хора с увреждания, тъй като те бяха направени през 2005 г. – след влизане в сила на настоящия Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). За извършване на нова социална оценка гражданинът трябва да подаде нова молба. Той трябва да следи датата, на която изтича социалната му оценка, защото интеграционните добавки се получават докато е в сила социалната оценка и след изтичането на срока й добавките се прекратяват. За много хора с увреждания това представлява затруднение. В това отношение, дирекциите за социално подпомагане, като реализация на правото на гражданите на добра администрация, биха могли да информират навреме гражданите за изтичащия срок на социалната им оценка, за да се явят за нова оценка и да продължат да получават полагащите им се месечни интеграционни добавки без прекъсване.
***
Необходимо е нормативно да се регламентира и въпросът за срока, в който изтича издадено от ДЕЛК решение, в рамките на срока на което лицето навършва 16 или 18 години. Според разпоредбата на чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето (в сила от 30.07.2010 г.), степен на трайно намалена работоспособност се определя, ако не са определени вид и степен на увреждане. Това на практика означава, че за различни граждани оценка на работоспособността се прави на различна възраст – между 16 и 18-годишна възраст на лицата, като конкретната дата е в зависимост от изтичане на срока на експертното решение на ДЕЛК. И тъй като ЗИХУ и ППЗИХУ предвиждат по-благоприятен режим за лицата, в чиито експертни решения са констатирани видът и степента на увреждането (а не степента на трайно намалена работоспособност), лица на една и съща възраст могат да бъдат третирани по различен начин.
Право на достъп до здравни услуги
Гражданите имат нужда от повече информация за възможностите за полагане на грижи, за предлаганите медицински и социални услуги и помощи, свързани с хората с психични заболявания.
Забелязват се като основни проблеми при експертизата на работоспособността сроковете за освидетелстване при обжалване и по-ниските оценки на трайно намалената работоспособност. Дългите срокове за насрочване на дати за освидетелстване пред НЕЛК и за обжалване пред съда оставят много граждани в крайно тежко социално положение. Когато процентът на трайно намалена работоспособност след ново освидетелстване е под 50, гражданинът не получава пенсия, не е здравно осигурен и обикновено е в невъзможност да работи. Това са много сериозни проблеми, за които следва да бъде намерено някакво решение.