Лекарска грешка
Лекарска грешка – понятие, източници, превенция.
Темата за лекарските или медицински грешки все по-често става предмет на спорове в публичното пространство. Недостатъчната информация по проблема затруднява както дефинирането му, така и реалната възможност за преодоляването му. Причината за това е преди всичко лошата или несъществуващата комуникация между медицински специалисти, пациенти, юристи и пациентски организаци, което от своя страна води до неговото задълбочаване. Създава се на един порочен кръг, в който потърпевши се оказват всички участници.
Липсата на единна система за анализиране на случаите с лекарски грешки и на адекватна статистика не дава възможност да бъде направен обективен анализ на лекарските грешки, основан на „твърди данни“. Национално проучване, направено в периода 2005 – 2010 година, с цел да замести липсата на статистически данни по въпроса, само потвърждава неговата сериозност. От анкетираните 1147 лица на възраст над 18 години, на въпроса:
„През последните 5 години, вие или член на вашето семейство ставал ли е „жертва” на лекарска грешка?
· 9, 9 % от анкетираните отговарят положително.
· 21% (от положително отговорилите) споделят за втора лекарска грешка за периода
· 15%(от положително отговорилите) смятат, че са станали „жертва” три лекарски грешки за периода.
Не бива да забравяме, че все пак анкетираните нямат необходимите медицински познания, а също че по принцип пациентите агравират състоянието си.
Самото понятие лекарска грешка не е легално дефинирано. Световната здравна организация борави с понятието лоша медицинска практика (medical malpractice), което дефинира проблема, като „Небрежно поведение или липса на умения при оказване на медицинска помощ от страна на лекар или здравно заведение, което става обект на гражданското право.“ (СЗО 2009г.)
В България масово се налага употребата на понятието лекарска или медицинска грешка. И медици, и юристи са единодушни, че това не е най-подходящият термин, който може да се използва в случаите с лоша медицинска практика.
Опитите за определяне на понятието лекарска грешка, имат за цел опознаването откриването на източниците им, класификацията им и играждането на стратегия за превенция на проблема
Според медиците използването на понятието лекарска грешка е неуместно, тъй като в повечето случаи вредосният резултат за пациента настъпва в резултат на обективни причини, които не биха могли да бъдат избегнати от лекаря, или от действията на трети лица (пациент, помощен персонал), за които той не може да бъде обвинен.
Спред съдебните медици „Лекарската грешка е добросъвестно заблуждение на лекаря в неговата професионална работа, дължащо се на несъвършенство на медицинските му знания, методите на диагностика и лечение, на особеното протичане на заболяването при дадени пациенти или на обективно трудните условия, в които се е осъществила дейността по лечението и работата на лекаря.''
Така дефинирано, понятието медицинската грешка, изключва всякакъв елемент на умисъл, невнимание и непредпазливост. Приема се, че медицинската грешка се допуска поради обективни, а не субективни обстоятелства. Липсата на субективен елемент – вина, и на причинноследствена връзка между дейсвията на лекаря и настъпилите вредни, неблагоприятни за пациента резултати, прави лекарската грешка ненаказуема. Приема се, че лекарят винаги действа в полза на своите пациенти и употребата на лекарска грешка или лекарска небрежност могат да се отнесат към крайно ограничен брой случаи на вече доказано недобросъвестно поведение на лекаря.
Според юристите лекарска грешка като понятие, не следва бъде употребявано, и поради липсата на легална дефиниция, и поради погрешното му асоцииране с други правни институти като „фактическа грешка” (чл.14 НК), „небрежност” (несъзнателна непредпазливост чл. 11 ал. 3 НК).
От юридическа гледна точка медицинска грешка е „Онова неправилно действие или бездействие или съвкупност от такива на медицински специалист, което се отразява негативно или би могло да се отрази негативно върху здравето на пациента (единство на телесна цялост, физиологично състояние и функциониране на съвкупността на тъкани, органи и системи на човешкото тяло) във всеки един момент от неговото биологично съществуване.'' Медицинската грешка се характеризира със следните елементи, които трябва да са налице кумулативно:
· Действие или бездействие или съчетание от такива. Не могат да бъдат приети като лекарски грешки рефлекторни прояви и телесни движения, причинени от действието на външни сили, които не са обективно поведение на вътрешен мисловен процес на личността.
· Неправилни действие или бездействие, или съвкупността от тях – такива, които не са съобразени с предписанията на закона, подзаконовите нормативни актове или действащите към момента на деянието ненормативни актове; несъобразено или несъответстващи на добрата медицинска практика, достиженията на медицинската наука.
· Неправилното действие или бездействие трябва да е предприето от медицинкси специалист по смисъла на Закона за здравето. За медицински специалисти не се считат лицата, натоварени с административно-стопански функции в съответното звено в системата на здравеопазването.
· Неправилното действие или бездействие, предприето от медицински специалист, следва да бъде извършено при изпълнение на правата и задълженията му по служба във връзка със здравното обслужване на населението; независимо дали се упражнява възмездно или безвъзмездно; по силата на трудов или граждански договор или друг вид гражданско правоотношение; без значение дали в служенбите помещения, определени за такъв род дейност или не, в работно време или извън него, след легитимация или без такава.
· Пряка или косвена последцица от неправомерното действие или бездействие на медицински специалист трябва да е увреждане или застрашаване на човешкото здраве. Независимо от начина, по който е извършено възлагането по избор, по заповед или на случаен принцип.
· Вредоносния резултат върху здравето на пациента в резултата от неправилно действие или бездействие на медицински специалист не следава да бъде умишлено или да е било предвидимо, но допуснато от медицинския специалист.
Медицинските грешки следва да бъдат отграничени от компликациите (усложненията), които биха могли да възникнат в медико-диагностичната дейност. Медицинският риск винаги съществува, за разлика от медицинските грешки. Отговорността, която лекаря ще понесе при настъпила лекарска грешка и при настъпило усложнение е различна. В първия случай е налице умисъл, във втория – самонадеяност (съзнавана непредпазливост, лекомислие) или небрежност (несъзнавана небрежност).
Не се квалифицират като лекарски грешки неправилно предприети действия или осъществени правомощия по администриране на медицинската дейност, проявни форми на корупция в здравеопазването, неетично отношение или неинформиране на близки на пациента, или трети лица, даването на невярно заключение, издаване на документи с невярно съдържание, затаяване на истината или потвърждаване на неистина при разпит на медицински специалисти .
Всяко едно от тях обаче, също може да стане основание за реализиране на отговорност спрямо медицинския специалист. Просто основанието въз основа на което ще се реализира отговорността, ще бъде квалифицирано различно от „медицинска грешка”.
Източник на лекарските грешки могат да бъдат субективни и/или обективни обстоятелства.
Обективните обстоятелства са тези извън поведението, дейността или възможностите на лекаря, които той не е в състояние да предвиди или предотврати. Те могат да се разделят условно на клинични (такива свързани с медицината, като наука) и организационни (свързани с организацията на работния процес при медицинските специалисти). Пример за клинчни обективни обстоятелства, които могат да бъдат източник на „лекарска грешка” са скритите анатомични аномалии, установени по време на хирургична интервенция, наличието на генентичен дефект при провеждана анестезия. Към организационните обективни източници се отнасят лошите условия на работа на медиците, недобре организирания процес, ненормираното работно време. В случай на увреждане на здравето на пациента, поради наличие на обективен източник на лекарска грешка, говорим повече за настъпили усложнения или т.нар. извинителна (неумишлена) грешка. Отговорността, която ще носи лекаря в такива случаи е различна от тази, която ще носи в случай на медицинска грешка, настъпила в резултат от наличието на субективен източник.
Субективните източници на грешка са тези, в чиято основа стои личността или поведението на лекаря. На първо място като такива можем да посочим слабата и недостатъчна подготовка на медицинския специалист. Всеки един негов пропуск в различните етапи на дейността му е субективен източник на „лекарска грешка”. (Непълна или неточна анамнеза, недостатъчно отделено време за преглед на пациента, неправилното интерпретиране на клинични и параклинични данни, недоброто физическо и психическо състояние на лекаря.). В такива случаи лекарят, ще носи отдоворност за виновно извършено действие. Тези грешки се наричат „виновни лекарски грешки”.
Разделението на източниците на „лекарски грешки” е повече условно, защото в практиката трудно могат да бъдат налице само обективни или само субективни обстоятелства. „Медицинските грешки” са най-често са резултат от комплекс обстоятелства. Отговорността на лекаря при „грешка” се определя от това, кои обстоятелства са застъпени в по-голяма степен. В случаите на „първична или спонатанна грешка” е важно да се установи рисковия фактор, който е повлиял за настъпването ѝ – дали той е обективен или субективен. При „вторичните грешки” – такива, които са провокирани от друга, предходна такава, важно е да се прецени първоизточника, причинноследствената връзка между двете грешки и степенна на отрицателно въздействие върху здравето на пациеннта, както по отделно, така и в комплекс.
Медицинските специалисти, познавайки механизма на осъществяване на „лекарска грешка”, би следвало да се стремят максимално да отграничат рисковите фактори, особено на тези, които са предпоставка за настъпването на субективни обстоятелства като източник на грешка.
Практически намаляването на субективните фактори трябва да започне с повишаване квалификацията на медицинските специалисти, създаването и спазването на медицински стандарти. Медицинските грешки могат да бъдат органичени, и чрез прогнозиране на обективните организационни източници. Отчитането на „фактора време”, активното участие на медиците в изграждането на националните стратегии за задревеопазване, спазването на законовите изисквания за работно време, безопасни и здравословни условия на труда, значително биха улеснили лекарите в ежедневната им работа и биха довели до намаляване на рисковите фактори, респективно до намаляване на вероятността от „грешки”.
Ако се позовем на старата максима „Който не работи – той не греши”, хубаво и да знаем, че „Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи”!
д-р Мария Петрова